Prof. Dr. Werner Gitt
Die grundlegende Frage, die suchende Menschen sich stellen, wird hier von Prof. Dr. Werner Gitt beantwortet. "Wie findet man den Himmel?" Auf jeden Fall nicht durch eigene Anstrengungen oder Konzepte. "Was aber bringt uns wirklich in den Himmel?" Gott hat die Einladungen für den Himmel schon verteilt wie im Gleichnis des Menschen, der zu einem großen Fest Einladungen verschickte. Doch viele Menschen redeten sich heraus.
Prof. Dr. Gitt ruft dazu auf, nicht so "kurzsichtig" wie diese Leute zu sein. Jesus will uns vor der Hölle erretten und diese wird kein Vergleich zu der sogenannten "Hölle von Auschwitz" sein. Er hat am Kreuz für unsere Schuld bezahlt, wir müssen diese Einladung nur annehmen, dann ist ein Platz im Himmel "gebucht". Ein Entscheidungsgebet soll den Lesern dabei helfen.
Dieses Traktat eignet sich besonders gut zur Weitergabe an suchende Menschen!
8 Seiten, Best.-Nr. 120-8
Dieses Traktat steht derzeit nur als Download zur Verfügung. Ab einer Bestellmenge von 1.000 Stück geben wir es für Sie gern in den Druck. Bitte wenden Sie sich an uns! / This tract is currently only available as a download. But we will gladly go to print for an order of 1,000 or more. Please contact us!
Много хора пренебрегват въпроса за вечността. Това се наблюдава и при тези, които се замислят за своя край. Американската актриса Дрю Беримор играеше главна роля като детска звезда във фантастичния филм „Извънземния“. Когато тя бе на 28 години (родена е през 1975 г.), каза: „Ако се наложи да умра преди котката ми, тогава моля дайте й да изяде праха ми.“ Не е ли страшно това късогледо и пренебрежително отношение към смъртта?
По времето на Исус много хора идваха при Него. Техните нужди почти винаги имаха житейски ха-рактер:
Само малцина дойдоха при Исус, за да разберат как се отива в небето. Един богат младеж го потърси с въпроса: „Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“ (Лука 18:18). Исус му каза да продаде всичко, което е свързано със сърцето му и да Го последва. Но младежът беше твърде богат, не послуша съвета Му и се отказа от небето и вечния живот. Имаше и хора, които изобщо не търсеха небето, но в срещата си с Исус вниманието им беше насочено към небето. И те посегнаха веднага към него. Закхей желаеше да види Исус само от любопитство. Но той намери много повече от това, което очакваше. След посещението на Исус в къщата му, така да се каже само на кафе, Закхей намери небето. Исус го потвърди: „Днес стана спасение на този дом“ (Лука 19:9).
От казаното до тук можем да заключим:
Нашите копнежи как да влезем в небето са напълно погрешни, ако не произлизат от Божиите принципи. Една народна певица в своя песен за клоуна, който след дългогодишна работа в цирка, го напуска, казва: „Той със сигурност ще отиде в небето, защото правеше хората щастливи“. Една богата дарителка построява къща за бедните, в която могат да живеят 20 жени. Тя прави това, но при едно условие: Жените са задължени всеки ден да се молят по един час за спасението на душата й.
За да ни отговори на този въпрос, Исус ни е разказал една притча. В Евангелието на Лука 14:16 Той говори за един човек (символизиращ Бог), който прави голямо тържество (символизиращо небето) и изпраща покани само на избрани хора. Всички отговори на поканените са отчайващи: „А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива, вторият: Купих си пет чифта волове, третият: Ожених се и затова не мога да дойда!“ Исус завършва притчата с присъдата на стопанина: „Защото ви казвам, че никой от онези хора, които бяха поканени, няма да вкуси от вечерята ми“ (Лука 14:24).
От това става ясно, че човек може да спечели или да загуби небето. Основният въпрос е дали ще приемем или ще отхвърлим поканата. Може ли да влезем в небето по още по-лесeн начин? Не! Ако един ден много хора бъдат отхвърлени от Небесното царство, то няма да бъде за това, че не са знаели пътя към него, а защото са отхвърлили поканата.
Тримата човека в притчата не са пример за нас, тъй като никой от тях не прие поканата и не отиде на тържеството. Тогава отпада ли тържеството? Напротив! След отказите стопанинът изпраща покани навсякъде. Но те вече не са поканите със златни букви. Сега важи само простият повик: „Елате!“ И всеки, който приеме поканата, получава сигурно място на тържеството. Какво става? Да, хората идват, на тълпи, на тълпи. След известно време стопанинът прави равносметка: има още свободни места! И казва на слугите си: „Излезте отново! Поканете още!“
На това място искам да насоча притчата към нас, защото тя засяга точно нашия живот днес. Има още свободни места в небето и Бог днес ти казва: „Ела, заеми твоето място в небето! Бъди умен и си запази място за вечността! Направи го днес!“
Небето е невероятно красиво и затова Господ Исус го сравнява с тържество. В Първо Послание към Коринтяните 2:9 се казва: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които го любят.“ Нищо, ама наистина нищо на тази земя не може дори приблизително да се сравни с небето. Толкова невероятно красиво е там! В никакъв случай не трябва да пропускаме небето, защото то е скъпоценно. Един ни отвори вратата към небето. Това е Исус Христoc, Божият Син! Пак на Него трябва да благодарим, че е толкова лесно да се отиде в небето. Сега това зависи единствено от нашето желание. Само този, който е наистина глупав като тримата мъже от притчата, не приема поканата.
В Деяния на Апостолите 2:21 четем един много важен стих: „Всеки, който призове името Господно ще се спаси.“ Това е ключово изречение в Новия Завет. Когато Павел беше в затвора във Филипи, той доведе разговора с надзирателя до найсъщественото, най-важното нещо за човека - в?????? ??????: ечния живот: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш ти и домът ти!“ (Деяния на Апостолите 16:31). Това послание е кратко, но решаващо. И променящо живота. Още в същата нощ пазачът на затвора повярва в Исус и се покая.
От какво спасява Исус? Всеки би задал този въпрос: oт пътя, който води към вечното осъждение, от ада. Относно небето и ада Библията казва, че хората ще бъдат вечно там. Едното е ужасно, а другото - прекрасно! Трето място няма. Пет минути след смъртта никой няма да каже, че със смъртта всичко свършва. С личността Исус се решава всичко. Нашето вечно пребиваване зависи само от една личност: от Исус и от връзката ни с Него!
Когато бях в Полша на път да изнасям проповед, посетихме някогашния концлагер Аушвиц. Ужасни неща са се случвали там по време на Втората све-товна война. От 1942 до 1944 г. тaм са били задушени, а след това изгорени повече от 1,6 милиона души, предимно евреи. В литературата за този канцлагер се казва: „Адът на Аушвиц“. Аз мислих върху това наименованиe, когато една работничка ни прекара през една газова камера, в която наведнъж са умирали по 600 човека. Беше невъобразимо ужасно. Но това ли бе адът?
Като група посетители ние желаехме да видим газовата камера, защото през 1945 г. ужасът е приключил. Лагерът е отворен сега за посетители и никой повече там няма да бъде измъчван и задушен. Газовите камери на Аушвиц свършиха своите пъклени мъчения, но адът описан в Библията, е вечен.
Във входната зала на днешния музей погледът ми се насочи към една картина, която показваше кръста с тялото Христово. Един затворник е издълбал своята надежда в Разпнатия с един пирон в стената. И този художник е умрял в газовата камера. Но той е познавал Спасителя Исус. Той е умрял на едно ужасно място, но за него е било отворено небето. Адът, за който Господ Исус предупреждава настоятелно в Новия завет (напр. Матея 7:13; Мат. 5:29-30; Мат.18:8), няма свършек. Човек, попаднал веднъж в него, остава там завинаги. Адът, за разлика от Аушвиц е вечен.
Небето също е вечно. Това е мястото, където Бог иска да ни доведе. Затова не отказвайте поканата да влезете в него. Извикайте името на Господа Исус и си запазете място в небето! След една проповед една жена съвсем въодушевено ме попита: „Може ли човек изобщо да си запази място в небето? Това звучи малко като туристическо бюро“. Аз съм съгласен с нея. Но който не peзepвиpa не идва на целта. Ако искате да летите за Xaвaйcкитe ocтpoви, вие се нуждаете от валиден билет. Тя попита пак: „Да, но билетът трябва да се плати?“ О, да, билетът за небето също! Но той е толкова скъп, че никой от нас не може да го плати. Нашият грях е пречка. Бог не търпи в своето небе никакъв грях. Който след този живот иска да прекара вечността в небето при Бога, трябва първо да бъде освободен от своята вина и от греха. Това освобождение можеше да бъде извършено само чрез една безгрешна личност и тази личност е Исус Христос. Единствено Той е платежоспособен! И той е платил със своята кръв, чрез смъртта си на кръста.
И какво трябва сега да направя, за да отида в небето? Бог отправя поканата си за спасение към нас по същия начин както стопанинът на тържеството. С настойчивост, много стихове в Библията ни поканват да откликнем на Божия призив:
Това са много разтърсващи и упорити покани. Чувства се сериозността, решителността и настоятелността им. Само така ние ще получим вечен живот, когато отговорим на поканата за небето с молитва, която с прости думи би могла да звучи така:
„Господи Исусе, аз прочетох днес, че само чрез Тебе мога да вляза в небето. Аз искам един ден да бъда с Тебе в небето. Затова ме спаси от ада, в който бих отишъл заради моите грехове. Защото Ти толкова много ме обичаш, че умря на кръста за мене и плати там наказанието за моите грехове. Ти виждаш всичката ми вина от моето детство до днес. Ти знаеш всеки грях, всичко, за което сега се сещам, но и всичко, което вече съм забравил. Ти знаеш всяко вълнение в сърцето ми. Пред Тебе съм като отворена книга. Такъв, какъвто съм не мога да дойда в небето. Моля Те, прости ми греховете, за които aз от сърце съжалявам. Ела сега, Боже, в моя живот и го обнови. Помогни ми да отхвърля всичко, което не е право пред Теб и ми подари нови навици, които са под Твоята благословия. Отвори ми достъпа до Твоето Слово, Библията. Помогни ми да разбирам какво искаш да ми кажеш и ми дай послушно сърце, за да върша това, което е угодно на Тебе. Отсега нататък бъди Ти мой Господ. Искам да те следвам, покажи ми пътя, по който трябва да вървя във всички области на моя живот. Благодаря Ти, че чу молбата ми, че сега мога да съм Божие дете, което един ден ще бъде с Тебе в небето. Амин.“
Проф., д-р на т. н. Вернер Гит