Wir verwenden Cookies, um die Benutzerfreundlichkeit dieser Webseite zu erhöhen (mehr Informationen).

Prof. Dr. Werner Gitt

Как да отида в небето?

Die grundlegende Frage, die suchende Menschen sich stellen, wird hier von Prof. Dr. Werner Gitt beantwortet. "Wie findet man den Himmel?" Auf jeden Fall nicht durch eigene Anstrengungen oder Konzepte. "Was aber bringt uns wirklich in den Himmel?" Gott hat die Einladungen für den Himmel schon verteilt wie im Gleichnis des Menschen, der zu einem großen Fest Einladungen verschickte. Doch viele Menschen redeten sich heraus.

Prof. Dr. Gitt ruft dazu auf, nicht so "kurzsichtig" wie diese Leute zu sein. Jesus will uns vor der Hölle erretten und diese wird kein Vergleich zu der sogenannten "Hölle von Auschwitz" sein. Er hat am Kreuz für unsere Schuld bezahlt, wir müssen diese Einladung nur annehmen, dann ist ein Platz im Himmel "gebucht". Ein Entscheidungsgebet soll den Lesern dabei helfen.

Dieses Traktat eignet sich besonders gut zur Weitergabe an suchende Menschen!

8 Seiten, Best.-Nr. 120-8

Dieses Traktat steht derzeit nur als Download zur Verfügung. Ab einer Bestellmenge von 1.000 Stück geben wir es für Sie gern in den Druck. Bitte wenden Sie sich an uns! / This tract is currently only available as a download. But we will gladly go to print for an order of 1,000 or more. Please contact us!


 Как да отида в небето?

Много хора пре­неб­рег­ват въп­роса за веч­ността. Това се наб­лю­дава и при тези, ко­ито се за­мис­лят за своя край. Аме­ри­канс­ката акт­риса Дрю Бе­ри­мор иг­ра­еше главна роля като дет­ска звезда във фан­тас­тич­ния филм „Из­вън­зем­ния“. Ко­гато тя бе на 28 го­дини (ро­дена е през 1975 г.), каза: „Ако се на­ложи да умра преди кот­ката ми, то­гава моля дайте й да изяде праха ми.“ Не е ли страшно това къ­сог­ледо и пре­неб­ре­жи­телно от­но­ше­ние към смъртта?

По вре­мето на Исус много хора ид­ваха при Него. Тех­ните нужди почти ви­наги имаха жи­тейски ха-рак­тер:

  • Де­сет про­ка­жени ис­каха да бъ­дат из­це­рени (Лука 17:13).
  • Слепи ис­каха да прог­лед­нат (Ма­тея 9:27).
  • Друг чо­век очак­ваше от Исус по­мощ при разпре­де­ле­ние на нас­лед­ст­вото (Лука 12:13-14).
  • Фа­ри­сеи дой­доха с въп­роса, дали трябва да пла­щат де­ся­тък на им­пе­ра­тора (Ма­тея 22:17).

Само мал­цина дой­доха при Исус, за да раз­бе­рат как се отива в не­бето. Един бо­гат мла­деж го по­търси с въп­роса: „Учи­телю, какво трябва да нап­равя, за да нас­ледя ве­чен жи­вот?“ (Лука 18:18). Исус му каза да про­даде всичко, ко­ето е свър­зано със сър­цето му и да Го пос­ледва. Но мла­де­жът беше твърде бо­гат, не пос­луша съ­вета Му и се от­каза от не­бето и веч­ния жи­вот. Имаше и хора, ко­ито изобщо не тър­сеха не­бето, но в сре­щата си с Исус вни­ма­ни­ето им беше на­со­чено към не­бето. И те по­сег­наха вед­нага към него. Зак­хей же­ла­еше да види Исус само от лю­бо­питс­тво. Но той на­мери много по­вече от това, ко­ето очак­ваше. След по­се­ще­ни­ето на Исус в къ­щата му, така да се каже само на кафе, Зак­хей на­мери не­бето. Исус го пот­върди: „Днес стана спа­се­ние на този дом“ (Лука 19:9).

Как да на­ме­рим не­бето?

От ка­за­ното до тук мо­жем да зак­лю­чим:

  •  Не­бес­ното Царс­тво мо­жем да на­ме­рим точно в един оп­ре­де­лен ден. Това е добре да се знае, за­щото за­сяга и теб, скъпи чи­та­телю! Днес като че­теш тези ре­дове е въз­можно да полу­чиш ве­чен жи­вот от Бога.
  •  За да по­лу­чиш Не­бес­ното Царс­тво не трябва да нап­ра­виш ня­какво пос­ти­же­ние.
  •  Чо­век може да на­мери Не­бес­ното Царс­тво на­пълно не­под­гот­вен.

На­шите коп­нежи как да вле­зем в не­бето са на­пълно пог­решни, ако не про­из­ли­зат от Бо­жи­ите прин­ципи. Една на­родна пе­вица в своя пе­сен за кло­уна, който след дъл­го­го­дишна ра­бота в цирка, го на­пуска, казва: „Той със си­гур­ност ще отиде в не­бето, за­щото пра­веше хо­рата щаст­ливи“. Една бо­гата да­ри­телка пост­ро­ява къща за бед­ните, в ко­ято мо­гат да жи­веят 20 жени. Тя прави това, но при едно ус­ло­вие: Же­ните са за­дъл­жени всеки ден да се мо­лят по един час за спа­се­ни­ето на ду­шата й.

Да нап­ра­виш хо­рата щаст­ливи е добро, но това ли е на­чи­нът да вле­зем в не­бето?

За да ни от­го­вори на този въп­рос, Исус ни е раз­ка­зал една притча. В Еван­ге­ли­ето на Лука 14:16 Той го­вори за един чо­век (сим­во­ли­зи­ращ Бог), който прави го­лямо тър­жес­тво (сим­во­ли­зи­ращо не­бето) и из­п­раща по­кани само на изб­рани хора. Всички от­го­вори на по­ка­не­ните са от­чай­ващи: „А те всички за­поч­наха еди­но­душно да се из­ви­ня­ват. Пър­вият му рече: Ку­пих си нива, вто­рият: Ку­пих си пет чифта во­лове, тре­тият: Оже­них се и за­това не мога да дойда!“ Исус за­вър­шва прит­чата с при­съ­дата на сто­па­нина: „За­щото ви каз­вам, че ни­кой от онези хора, ко­ито бяха по­ка­нени, няма да вкуси от ве­че­рята ми“ (Лука 14:24).

От това става ясно, че чо­век може да спе­чели или да за­губи не­бето. Ос­нов­ният въп­рос е дали ще прие­мем или ще от­х­вър­лим по­ка­ната. Може ли да вле­зем в не­бето по още по-лесeн на­чин? Не! Ако един ден много хора бъ­дат отх­вър­лени от Не­бес­ното царс­тво, то няма да бъде за това, че не са зна­ели пътя към него, а за­щото са от­х­вър­лили по­ка­ната.

Три­мата чо­века в прит­чата не са при­мер за нас, тъй като ни­кой от тях не прие по­ка­ната и не отиде на тър­жест­вото. То­гава от­пада ли тър­жес­т­вото? Нап­ро­тив! След от­ка­зите сто­па­ни­нът изп­раща по­кани нав­ся­къде. Но те вече не са по­ка­ните със златни букви. Сега важи само прос­тият по­вик: „Елате!“ И всеки, който при­еме по­ка­ната, по­лу­чава си­гурно място на тър­жес­т­вото. Какво става? Да, хо­рата ид­ват, на тълпи, на тълпи. След из­вес­тно време сто­па­ни­нът прави рав­нос­метка: има още сво­бодни места! И казва на слу­гите си: „Из­лезте от­ново! По­ка­нете още!“

На това място ис­кам да на­соча прит­чата към нас, за­щото тя за­сяга точно на­шия жи­вот днес. Има още сво­бодни места в не­бето и Бог днес ти казва: „Ела, за­еми тво­ето място в не­бето! Бъди умен и си за­пази място за веч­ността! Нап­рави го днес!“

Не­бето е не­ве­ро­ятно кра­сиво и за­това Гос­под Исус го срав­нява с тър­жес­тво. В Първо Пос­ла­ние към Корин­тя­ните 2:9 се казва: „Как­вото око не е ви­дяло и ухо не е чуло, и на чо­вешко сърце не е до­хож­дало, всичко това е при­гот­вил Бог за тия, ко­ито го лю­бят.“ Нищо, ама на­ис­тина нищо на тази земя не може дори приб­ли­зи­телно да се сравни с не­бето. Тол­кова не­ве­ро­ятно кра­сиво е там! В ни­ка­къв слу­чай не трябва да про­пус­каме не­бето, за­щото то е скъ­по­ценно. Един ни от­вори вра­тата към не­бето. Това е Исус Христoc, Божият Син! Пак на Него трябва да бла­го­да­рим, че е тол­кова лесно да се отиде в не­бето. Сега това за­виси единс­т­вено от на­шето же­ла­ние. Само този, който е на­ис­тина глу­пав като три­мата мъже от прит­чата, не приема поканата.

Спа­се­ни­ето става само чрез Гос­пода Исуса Христа

В Дея­ния на Апос­то­лите 2:21 че­тем един много ва­жен стих: „Всеки, който при­зове името Гос­подно ще се спаси.“ Това е клю­чово из­ре­че­ние в Но­вия За­вет. Ко­гато Па­вел беше в зат­вора във Фи­липи, той до­веде раз­го­вора с над­зи­ра­теля до най­съ­щест­ве­ното, най-важ­ното нещо за чо­века - в?????? ??????: еч­ния жи­вот: „По­вяр­вай в Гос­пода Исуса Христа и ще се спа­сиш ти и до­мът ти!“ (Дея­ния на Апос­то­лите 16:31). Това пос­ла­ние е кратко, но ре­ша­ващо. И проме­нящо жи­вота. Още в съ­щата нощ па­за­чът на зат­вора по­вярва в Исус и се по­кая.

От какво спа­сява Исус? Всеки би за­дал този въп­рос: oт пътя, който води към веч­ното осъж­де­ние, от ада. От­носно не­бето и ада Биб­ли­ята казва, че хо­рата ще бъ­дат вечно там. Ед­ното е ужасно, а дру­гото - прек­расно! Трето място няма. Пет ми­нути след смъртта ни­кой няма да каже, че със смъртта всичко свър­шва. С лич­ността Исус се ре­шава всичко. На­шето вечно пре­би­ва­ване за­виси само от една лич­ност: от Исус и от връз­ката ни с Него!

Ко­гато бях в Полша на път да из­на­сям про­по­вед, по­се­тихме ня­ко­гаш­ния кон­ц­ла­гер Ауш­виц. Ужасни неща са се случ­вали там по време на Вто­рата све-товна война. От 1942 до 1944 г. тaм са били за­ду­шени, а след това из­го­рени по­вече от 1,6 ми­ли­она души, пре­димно ев­реи. В ли­те­ра­ту­рата за този канц­ла­гер се казва: „Адът на Ауш­виц“. Аз мис­лих върху това наименованиe, ко­гато една ра­бот­ничка ни пре­кара през една га­зова ка­мера, в ко­ято на­вед­нъж са уми­рали по 600 чо­века. Беше не­въ­об­ра­зимо ужасно. Но това ли бе адът?

Като група по­се­ти­тели ние же­ла­ехме да ви­дим га­зо­вата ка­мера, за­щото през 1945 г. ужа­сът е прик­лю­чил. Ла­ге­рът е от­во­рен сега за по­се­ти­тели и ни­кой по­вече там няма да бъде из­мъч­ван и за­ду­шен. Га­зо­вите ка­мери на Ауш­виц свър­шиха сво­ите пък­лени мъ­че­ния, но адът опи­сан в Биб­ли­ята, е ве­чен.

Във вход­ната зала на днеш­ния му­зей пог­ле­дът ми се на­сочи към една кар­тина, ко­ято по­каз­ваше кръста с тя­лото Хрис­тово. Един зат­вор­ник е из­дъл­бал сво­ята на­дежда в Разп­на­тия с един пи­рон в сте­ната. И този ху­дож­ник е ум­рял в га­зо­вата ка­мера. Но той е поз­на­вал Спа­си­теля Исус. Той е ум­рял на едно ужасно място, но за него е било от­во­рено не­бето. Адът, за който Гос­под Исус пре­дуп­реж­дава нас­тоя­телно в Но­вия за­вет (напр. Ма­тея 7:13; Мат. 5:29-30; Мат.18:8), няма свър­шек. Чо­век, по­пад­нал вед­нъж в него, ос­тава там за­ви­наги. Адът, за раз­лика от Ауш­виц е ве­чен.

Не­бето също е вечно. Това е мяс­тото, къ­дето Бог иска да ни до­веде. За­това не от­каз­вайте по­ка­ната да вле­зете в него. Из­ви­кайте името на Гос­пода Исус и си за­па­зете място в не­бето! След една про­по­вед една жена съв­сем въ­о­ду­ше­вено ме по­пита: „Може ли чо­век изобщо да си за­пази място в не­бето? Това звучи малко като ту­рис­ти­ческо бюро“. Аз съм съг­ла­сен с нея. Но който не peзepвиpa не идва на целта. Ако ис­кате да ле­тите за Xaвaйcкитe ocтpoви, вие се нуж­да­ете от ва­ли­ден би­лет. Тя по­пита пак: „Да, но би­ле­тът трябва да се плати?“ О, да, би­ле­тът за не­бето също! Но той е тол­кова скъп, че ни­кой от нас не може да го плати. На­шият грях е пречка. Бог не търпи в сво­ето небе ни­ка­къв грях. Който след този жи­вот иска да пре­кара веч­ността в не­бето при Бога, трябва първо да бъде ос­во­бо­ден от сво­ята вина и от греха. Това ос­во­бож­де­ние мо­жеше да бъде из­вър­шено само чрез една безг­решна лич­ност и тази лич­ност е Исус Хрис­тос. Единс­т­вено Той е пла­те­жос­по­со­бен! И той е пла­тил със сво­ята кръв, чрез смъртта си на кръста.

И какво трябва сега да нап­равя, за да отида в не­бето? Бог отп­равя по­ка­ната си за спа­се­ние към нас по съ­щия на­чин както сто­па­ни­нът на тър­жес­т­вото. С нас­той­чи­вост, много сти­хове в Биб­ли­ята ни по­кан­ват да отк­лик­нем на Бо­жия при­зив:

  • „Под­ви­за­вайте се да вле­зете през тяс­ната порта!“ (Лука 13:24).
  • „По­кайте се, за­щото наб­лижи Не­бес­ното царс­тво!“ (Ма­тея 4:17).
  • „Влезте през тяс­ната порта; за­щото ши­рока е пор­тата и прост­ра­нен е пъ­тят, който води в по­ги­бел, и мно­зина са онези, ко­ито ми­на­ват през тях. По­неже тясна е пор­тата и стес­нен е пъ­тят, който води в жи­вот, и мал­цина са онези, ко­ито ги на­ми­рат“ (Ма­тея 7:13-14).
  • „Хвани се за веч­ния жи­вот, за който си бил приз­ван“ (І Ти­мо­тей 6:12).
  • „По­вяр­вай в Гос­пода Исуса Христа и ще се спа­сиш“ (Деян. на ап.16:31).

Това са много раз­търс­ващи и упо­рити по­кани. Чувс­тва се се­ри­оз­ността, ре­ши­тел­ността и нас­тоя­тел­ността им. Само така ние ще по­лу­чим ве­чен жи­вот, ко­гато от­го­во­рим на по­ка­ната за не­бето с мо­литва, ко­ято с прости думи би могла да звучи така:

„Гос­поди Исусе, аз про­че­тох днес, че само чрез Тебе мога да вляза в не­бето. Аз ис­кам един ден да бъда с Тебе в не­бето. За­това ме спаси от ада, в който бих оти­шъл за­ради мо­ите гре­хове. За­щото Ти тол­кова много ме оби­чаш, че умря на кръста за мене и плати там на­ка­за­ни­ето за мо­ите гре­хове. Ти виж­даш всич­ката ми вина от мо­ето детс­тво до днес. Ти знаеш всеки грях, всичко, за ко­ето сега се се­щам, но и всичко, ко­ето вече съм заб­ра­вил. Ти знаеш всяко въл­не­ние в сърцето  ми. Пред Тебе съм като от­во­рена книга. Та­къв, ка­къвто съм не мога да дойда в не­бето. Моля Те, прости ми гре­хо­вете, за ко­ито aз от сърце съ­жа­ля­вам. Ела сега, Боже, в моя жи­вот и го об­нови. По­могни ми да отх­върля всичко, ко­ето не е право пред Теб и ми по­дари нови на­вици, ко­ито са под Тво­ята бла­гос­ло­вия. От­вори ми дос­тъпа до Тво­ето Слово, Биб­ли­ята. По­могни ми да раз­би­рам какво ис­каш да ми ка­жеш и ми дай пос­лушно сърце, за да върша това, ко­ето е угодно на Тебе. От­сега на­та­тък бъди Ти мой Гос­под. Ис­кам да те след­вам, по­кажи ми пътя, по който трябва да вървя във всички об­ласти на моя жи­вот. Бла­го­даря Ти, че чу мол­бата ми, че сега мога да съм Бо­жие дете, ко­ето един ден ще бъде с Тебе в не­бето. Амин.“

Проф., д-р на т. н. Вер­нер Гит