Bulgarische Verteilschriften

КОВИД-19
Перспективи за надежда

Коронавирусът се разпространява с бързи темпове и причинява нов вид заболяване на белите дробове, което се нарича Ковид-19.

Броят на заразените хора и на смъртните случаи, причинени от тази болест, расте постоянно. Същевременно се търси средство за противодействие на вируса. Мерките за превенция са особено важни в момента. Ако някой е заразен, той непременно трябва да бъде поставен под карантина, за да се изолира от здравите хора около него. Онези, с които е контактувал, трябва да бъдат открити и също да останат под карантина. Важно е по възможност всички вериги на инфекцията да бъдат прекъснати.

Трябва ли да се тревожим?

Болестта на дихателните пътища Ковид-19 избухна в края на декември 2019 г. в многомилионния китайски град Ухан и оттогава се разви в епидемия в международен мащаб. На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално, че досегашната епидемия от коронавирус се е превърнала в пандемия. Поради светкавичното разпространение на вируса като цяло имаме причини да се тревожим. Непременно трябва да бъдат взети предпазни мерки.

Дори преди повече от 3000 години – както научаваме от Библията – хора със заразни кожни обриви е трябвало да бъдат изолирани. Те живеели усамотено (вж. Левит 13:46). От съвременна гледна точка този подход към болните може да изглежда жесток. Но в крайна сметка и днес използваме подобен метод, наречен „карантина“.

Как да се предпазим?

Препоръчва се да се избягват големи струпвания на хора на едно място, при определени обстоятелства да се носят маски и да се мият редовно ръцете. Важно е също да се използват дезинфектанти и често да се дезинфекцират дръжките на вратите. Трябва да се спазва минимално разстояние от 1 – 2 метра спрямо хора, които евентуално биха могли да бъдат носители на вируса. Важно е да спазваме заповедите и препоръките на здравния министър и Националния кризисен щаб. Друга превантивна мярка е подсилването на имунната система чрез здравословно хранене.

Но възможно ли е спазването на всички тези препоръки да ни даде желаната сигурност, че няма да се разболеем? Бързо осъзнаваме, че и най-добрите подобни съвети намаляват тревожността ни минимално.

Затова бих искал да обърна специално внимание на един важен аспект, който не може да се пренебрегне в тази ситуация. От Библията научаваме, че Бог е способен да опази всеки човек. Ето какво е записано там:

„Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който идва в тъмнина, от погибел, която опустошава сред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди – до десницата ти, но при тебе няма да се приближи“ (Псалм 91:5-7)

Точно това преживява израилският народ в Египет. Докато през нощта във всяко египетско семейство умира първородният син, Божият народ е пощаден. Никой от израилтяните не умира (Изход 12:12-13). Дори още по-рано – по време на Потопа – Господ опазва няколко души, които Му се доверяват.

Имаме ли право и ние днес да разчитаме на подобна защита?

Виждаме, че посочените примери не съвпадат напълно с нашата ситуация в момента. Но те ни показват голямата сила на Бога, Който е в състояние да ни опази от всякакви беди. Ставаме свидетели как и вярващи хора умират от болести или загиват при войни, катастрофи или гонения. Не бива да изключваме тези факти.

Ще посочим обаче един насърчителен пример за това, как Бог се намесва и помага в бедствия: историята за тримата юдейски управители на областта Вавилон, за които четем в Библията – Седрах, Мисах и Авденаго. От тях, както от останалите евреи, се очаквало да се покланят пред статуята на цар Навуходоносор. Който не спазвал тази заповед, трябвало да бъде хвърлен в огнената пещ. Но тримата млади управители били твърдо решени да продължат да се молят единствено на Бога. Затова отговорили на царя:

„Ако е така, нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме“ (Даниил 3:17-18)

Тримата управители не знаели какъв ще бъде изходът от тази ситуация. Но искали да останат верни на Бога дори с цената на живота си. Така те наистина били хвърлени в огъня, Господ обаче ги опазил. С голяма сигурност можем да кажем, че Бог е способен да опази хората, които Му се доверяват, и да ги носи на ръце през мрачната долина на най-тежките им проблеми. Дори тогава, когато ги очакват болест, страдание или смърт, те знаят, че в Бога са в безопасност. Разчитат на Неговото водителство и осъзнават, че всичко ще послужи за тяхно добро.

Епидемия с трагични последици

На фона на епидемията от коронавирус е добре да се замислим, че има и друга „болест“, която е много по-трагична от Ковид-19. Ние се безпокоим от разпространението на коронавируса, защото има болни, които, без да разбират, заразяват и други.

Но има един много по-коварен „вирус“. Най-лошият „вирус“, който съществува, понякога също се появява съвсем незабележимо. Мнозина от нас дори не му обръщат внимание. Става дума за вируса на греха. Думата „грях“ е библейско понятие, което описва състоянието на човек, отделен от Бога, и неговия греховен начин на живот. Такъв човек не се съобразява с Божите заповеди и няма лична връзка с Исус Христос.

Господ иска да живеем в хармония с Него и с хората около нас. Но грехът разрушава нашето единство и общуването ни с Бога.

В много отношения нашият свят е толкова разбит. Наоколо царят омраза, терор, войни, свидетели сме на безброй лични трагедии. Всеки от нас е засегнат от това под някаква форма.

Често сякаш стоим пред купчина счупени парчета и не знаем какво да правим. „Вирусът“ ни държи здраво в своята хватка. Приятелства се развалят, семейства се разделят, държави воюват помежду си. Но дори и във всичко това вирусът на греха не е разгърнал максималното си въздействие. Най-трагичната последица от греха е, че той ни разделя от Бога. А тази раздяла остава за цялата вечност.

Само си представете, че заради коронавируса ви се налага да останете под карантина не две или три седмици, а до края на живота си! Това, разбира се, е ужасяваща мисъл. А вирусът на греха има точно такива трагични последици – той поставя човека под „карантина“ не просто за няколко седмици или месеци, а за цялата вечност. Това означава, че човек е изгонен завинаги от Божието присъствие и така е пропъден от рая. След смъртта си ще се озове на едно ужасяващо място, далече от Бога.

„Епидемия“, която може да бъде победена

Ако последиците, причинени от вируса на греха, са толкова тежки, колко важно е тогава да познаваме пътя на спасението! Самият Бог се е погрижил за това. Той изпраща Своя Син Исус Христос на този свят, за да ни освободи от вируса на греха.

Исус умира на голготския кръст за греховете на всеки отделен човек. Той заплаща с живота Си за последиците, които предизвиква грехът. Поема нашата вина върху Себе Си, за да можем ние да получим прошка. Но чрез това никой не е освободен автоматично от вината си.

За един болен човек е нужно да пие лекарството, което му помага. По същия начин и ние трябва да се обърнем към средството за спасение, което Бог ни предоставя. И това „лечебно средство“ срещу нашия грях е Исус Христос. Приемете Го! В Библията пише:

„Чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12)

Как Исус Христос ни освобождава от нашата вина? Първо трябва да осъзнаем, че имаме нужда от прошка за вината си. Следващата стъпка е да приемем Исус като Спасител в нашия живот.

Как става това на практика? Говорете в една простичка молитва с Исус Христос. Благодарете Му за това, че е умрял на голготския кръст и е предал Своя живот като заместителна жертва за вашите грехове. Помолете Го да прости всичките ви грехове и Го поканете да влезе в живота ви. Кажете, че искате да Му принадлежите и че оттук нататък Той ще определя живота ви. По този начин доверете живота си на Исус Христос!

Така Той ще ви прости цялата вина и ще ви превърне в Божие дете. Ще бъдете освободени от вируса на греха и ще можете да се радвате в очакването на деня, когато ще бъдете с Господ на небето. От този момент и чрез взимането на това решение ще започнете нов живот с Исус Христос. Оттук нататък четете редовно Библията, за да се запознаете още по-добре с Божията воля, говорете с Бога и се стремете да общувате с други хора, които също познават Исус лично и са Му посветили живота си.

Трябва ли да се тревожим? Искам да ви насърча да се уповавате на Бога и да поверите живота си на Исус Христос. Може би вашата тревога около Ковид-19 ще допринесе за освобождаването ви от най-лошия „вирус“, който съществува – вируса на греха.

Манфред Рьозелер